Живях те...
* * *
Впи нокти бясно в моето сърце
останаха бразди дълбоки,
вопли закапаха по ръцете ми
сЪлзи на Циколпи еднооки...
Болката е дива и гореща
лъкатушеща из цялото ми тяло,
гърлото... притиснато е в клещи -
очите ми, изтръпнали до... бяло!
Залостих се зад порти-седем
във ъгъл тъмен и самотен,
ненужен, слаб и... непотребен,
далеч от теб и от живота ти!
Пространството и времето замряха,
секундите спряха във мен,
душата и сърцето овдовяха,
нощта... вечна! - нямаше ден!...
Сега само тихото плаче до мене,
самотата разлага моята плът,
болка се плиска из моите вени
навсякъде мъка е - няма и път...
В този транс дълго - много дълго аз бях
в страх и в молитви - да те забравя,
но... знам, че те имах и те живях,
сега търся сили да се изправя....
* * *
https://www.facebook.com/pages/Valentin-Jeliazkov-Napolitano/1410820722496104
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!