Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
2.02.2014 г., 20:27 ч.  

Живях те... 

  Поезия » Любовна
1062 0 2

*          *           *
Впи нокти бясно в моето сърце
останаха бразди дълбоки,
вопли закапаха по ръцете ми
сЪлзи на Циколпи еднооки...
Болката е дива и гореща
лъкатушеща из цялото ми тяло,
гърлото... притиснато е в клещи -
очите ми, изтръпнали до... бяло!
Залостих се зад порти-седем
във ъгъл тъмен и самотен,
ненужен, слаб и... непотребен,
далеч от теб и от живота ти!
Пространството и времето замряха,
секундите спряха във мен,
душата и сърцето овдовяха,
нощта... вечна! - нямаше ден!...
Сега само тихото плаче до мене,
самотата разлага моята плът,
болка се плиска из моите вени
навсякъде мъка е - няма и път...
В този транс дълго - много дълго аз бях
в страх и в молитви - да те забравя,
но... знам, че те имах и те живях,
сега търся сили да се изправя....


*           *           *

https://www.facebook.com/pages/Valentin-Jeliazkov-Napolitano/1410820722496104

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и въздействащо!
  • Изключително СИЛНО И ГРАБВАЩО!!!!!!!!!ДОКОСВА ВСЯКА ЧАСТ ВЪТРЕ В ТЕБ!!!!!!!НЕ МОЖЕШ ДА ОСТАНЕШ БЕЗРАЗЛИЧЕН ПРИ ТАЗИ СТРАСТ, ПРИ ТАЗИ СИЛА, ПРИ ТЕЗИ ЧУВСТВА И УСЕЩАНИЯ!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!МНОГО МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ТИ!!!!!!!!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!БРАВО!!!!!!!
Предложения
: ??:??