13.11.2008 г., 15:13

Жизель (из Цикль)

762 0 14

 

И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.

От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племенници, братовчедки, лели,
или със пудела - красив и сам.
Познаваше тя всякоя тревичка,
и песента на всяка пойна птичка,
познаваше и смръкналия лес,
където често бродеше нощес.

И често в парка късаше цветя
приклекнала, с изящната ръка,
и често се натъкваше случайно
на млади господа в разходка тайна
и трепетно навеждаше ресници,
и без да иска вдигаше поли
за да прекрачи цветните лехи...

- Не мога ли във парка през нощта
една беседа да Ви изнеса?

- О, моля Ви се, що за срамота?! -
беседа в парка аз да понеса,
на тихите си плещи в тъмнината,
абатът ще поиска във отплата
молитви дълги нощем да редя
наместо в парка да се веселя,
със господа съмнителни,
но страстни,

- Мон Дьо, не знаех колко сте прекрасна!
И както тъй поскубвате цветя,
една роднина скоро изгоря
във лоното на непосилни страсти,
сега деца приспива и отчасти
прибягва тук до парка за утеха -
понякога,
не и е никак леко...
- Внимавайте, защото семената
покълват много бързо в тъмнината!!!
И знаете ли, Господ ви опазил,
когато джентълмен ви е облазил,
защото пошлостта е странна сила,
отколе тя във мен се е вселила,
но аз съм строг и богобоязлив,
затуй със вас ще бъда предпазлив,
Тревожа се, в градинската омая
пейзан нахален да не Ви замая
главата целомъдрена накрая!

- Аз, .... може за пейзан да си мечтая?!?
С висок зарзаватчийски интелект,
омръзна ми от фльонги и бастуни,
от гОблени, пиано и езда,
от префърцунени надути думи...

Какво ще сторите, за да простя
че тъй нахлухте в мойта самота,
изпълнихте и парка със хормони?

- Ах тези устни, като две бонбони!
И тази разтреперана брадичка,
о, Господи, наказвай ме със всичко,
но дай ми ги за миг или за два!

- Мосю, защо ме гледате така,
че сякаш всеки миг ще да положа
във дланите Ви нежната си кожа?!?

- О, не, не исках аз да Ви тревожа!
Вървете си, додето сте сама,
че аз не мога сам да си замина,
останете ли - ще си тръгнем трима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да бе, тва мъжете са много нахални понякога
    благодаря ти
  • Ха, гледай го ти него!
    Поздравявам те, пишеш увлекателно!
  • Ох, да, Мишель е толкова ревнив,
    и в ревността си тъй несправедлив,
    че който стъпи в парк да релаксира
    веднага го пробожда със рапира )
  • Помотах се в нощния Ви лес,
    тръгнах си с прободен ахилес...
  • да, Иво, театрото е пълно, просто важното е весело да става )

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...