9.09.2009 г., 17:11

Жрица на любовта

871 0 6

                                                    Жрица на любовта

 

Бях от койнон тон тракон

до Августа Траяна.

Високопоставена от призрачни условности

и страдаща от херодотоумие.

Пленително несъвършенство

от атоми с праисторическа генетика.

Развратница пияна от илюзии,

в чиито клони връзвах люлки

от пълководни римски наколенници.

Като луна, показваща анфас,

се спусках в колесниченото време.

Пикирах по центробежни върхове

на амфитеатри и стадиони,

размахвайки като почтеност

бяла кърпичка.

И дарове, и дарове, и дарове

в узаконени храмове на божества -

греха им да изкупя на създатели,

чрез който хранят своята капризност.

Свидетелка на базилики, форуми

от стъпки зидах докумани, кардинеси.

С пустинна жажда празнех

на гладиатори обречените съдове.

Измивах ги в басейните на банята,

за да измоля вечност от Асклепий

и да се любя с някой негов жрец,

припявайки над тялото и над душата ми.

Елинска бе дантелата на мисълта,

макар че Херос с ладия браздеше мойте сокове.

Дори да стисках нара във ръката си,

аз все отлагах саркофаг от Рациария.

Какво е орнаментика без лъвове

и масичка отрупана със лакомства,

и знакът "бенедикцио латина".

 

Сега, разкъсала пашкула на материята,

върху фотон от светлина

над Тракия кръжа...

 

--------

 

форум - централен градски площад, пазарище

базилика - правоъгълно здание за седалище

докумани - улици, ориентирани изток-запад

кардинеси- улици, ориентирани север-юг

койнон тон тракон - общност на траките в провинция Тракия с главен град (метрополис) Филипопол и включващ Августа  Траяна

 

                                                                          Диана  Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...