Sep 9, 2009, 5:11 PM

Жрица на любовта

  Poetry » Other
872 0 6

                                                    Жрица на любовта

 

Бях от койнон тон тракон

до Августа Траяна.

Високопоставена от призрачни условности

и страдаща от херодотоумие.

Пленително несъвършенство

от атоми с праисторическа генетика.

Развратница пияна от илюзии,

в чиито клони връзвах люлки

от пълководни римски наколенници.

Като луна, показваща анфас,

се спусках в колесниченото време.

Пикирах по центробежни върхове

на амфитеатри и стадиони,

размахвайки като почтеност

бяла кърпичка.

И дарове, и дарове, и дарове

в узаконени храмове на божества -

греха им да изкупя на създатели,

чрез който хранят своята капризност.

Свидетелка на базилики, форуми

от стъпки зидах докумани, кардинеси.

С пустинна жажда празнех

на гладиатори обречените съдове.

Измивах ги в басейните на банята,

за да измоля вечност от Асклепий

и да се любя с някой негов жрец,

припявайки над тялото и над душата ми.

Елинска бе дантелата на мисълта,

макар че Херос с ладия браздеше мойте сокове.

Дори да стисках нара във ръката си,

аз все отлагах саркофаг от Рациария.

Какво е орнаментика без лъвове

и масичка отрупана със лакомства,

и знакът "бенедикцио латина".

 

Сега, разкъсала пашкула на материята,

върху фотон от светлина

над Тракия кръжа...

 

--------

 

форум - централен градски площад, пазарище

базилика - правоъгълно здание за седалище

докумани - улици, ориентирани изток-запад

кардинеси- улици, ориентирани север-юг

койнон тон тракон - общност на траките в провинция Тракия с главен град (метрополис) Филипопол и включващ Августа  Траяна

 

                                                                          Диана  Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...