elenabili (Елена Биларева)
297 2389
27.10.2010 г., 7:59 ч.

Жулиета 

  Поезия » Философска
515 0 8

Все още вярваш във онази Жулиета.

Не си Ромео - имай ясното съзнание! 

Не помниш името ми и за Нея са лалетата.

За Жулиета - твойто вечно оправдание.

 

За Жулиета - твойта скрито-явна рана,

която всяка следваща превързва.

За Нея - твойта бъдеща награда -

която á да дойде...но не бърза.

 

И чакаш с дни, а времето минава.

Животът си на заем изживя.

И както всеки неизстрадан заем,

ти всъщност лекомислено го пропиля.

 

Сега си блед и стар, и тъжно креташ,

събрал торба с подритнати сърца.

Кълнеш, проклинаш с ярост Жулиета.

Лъжовен сън, превърнат във Съдба.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, мисля че твоето си е най-хубаво но сега си мисля за - използвани сърца!Просто ми хареса торбата със сърцата, а сега пък ти се направи на принцеса, която събира хербарии!С поздра и усмивки!!!
  • Благодаря, Валя! Мисля, че твоето предложение е отлично и се надявам да нямаш нищо против да редактирам стиховорението.
    Благодаря ти, Плами!!!
  • Мъдър стих, мила! Поздрав!
  • С поздрав, Ели! Хареса ми много, аз лично бих го написала събрал торба с подритнати сърца, но и твоето си е хубаво!!!
  • Радка, Цонка и Нина, благодаря ви, че ме оценявате така високо! Благодаря!
  • Прочетох няколко пъти с най-голямо удоволствие....Ели си е Ели - не можеш да я сбъркаш с друг автор!
  • Толкова е хубаво ,Ели!Обичам твоя неповторим стил!
  • ...неползвани сърца.
    Поздрав, Ели! Добра идея!
Предложения
: ??:??