Все още вярваш във онази Жулиета.
Не си Ромео - имай ясното съзнание!
Не помниш името ми и за Нея са лалетата.
За Жулиета - твойто вечно оправдание.
За Жулиета - твойта скрито-явна рана,
която всяка следваща превързва.
За Нея - твойта бъдеща награда -
която á да дойде...но не бърза.
И чакаш с дни, а времето минава.
Животът си на заем изживя.
И както всеки неизстрадан заем,
ти всъщност лекомислено го пропиля.
Сега си блед и стар, и тъжно креташ,
събрал торба с подритнати сърца.
Кълнеш, проклинаш с ярост Жулиета.
Лъжовен сън, превърнат във Съдба.
© Елена Биларева All rights reserved.