Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох
под нощницата ти трепереща и бледа !
септември 1990г.
гр. София
© Лъчезар Цонев Всички права запазени