6.10.2010 г., 10:02

Жълто, зелено...

837 0 1

*  *  *

 

Жълто, зелено, червено.

Есенно вино.

Потъват очите ти в мене.

До болка ранимо

сърце.

Присяда тишината.

Залъкът горчив

на премълчаното.

Засяда самотата

и тежи на рамото

товарът на непоносимото

БИЛО.

Ще се пречистя ли

от жегата, пороите и бурите?

Ще издигна ли глава

като трева

потъпкана

след тебе?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...