Oct 6, 2010, 10:02 AM

Жълто, зелено...

  Poetry » Love
836 0 1

*  *  *

 

Жълто, зелено, червено.

Есенно вино.

Потъват очите ти в мене.

До болка ранимо

сърце.

Присяда тишината.

Залъкът горчив

на премълчаното.

Засяда самотата

и тежи на рамото

товарът на непоносимото

БИЛО.

Ще се пречистя ли

от жегата, пороите и бурите?

Ще издигна ли глава

като трева

потъпкана

след тебе?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...