* * *
Жълто, зелено, червено.
Есенно вино.
Потъват очите ти в мене.
До болка ранимо
сърце.
Присяда тишината.
Залъкът горчив
на премълчаното.
Засяда самотата
и тежи на рамото
товарът на непоносимото
БИЛО.
Ще се пречистя ли
от жегата, пороите и бурите?
Ще издигна ли глава
като трева
потъпкана
след тебе?
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados