Кабулска нощ
Спокойна нощ в Дарул Аман -
успивно топла, крехко свежа.
Опасана със пояса на Орион
е тишината, скитаща небрежно.
Под фосфорната лунна лампа
тъмнеят руините на двореца.
Издигнат върху хълма като щампа,
притихнал мъдро е Казри Малика.
***
Поредна нощ в Дарул Аман.
Цигарата догаря неусетно.
Сънят е истински желан,
но сякаш е на километри.
До хеското на пейката съм сам.
Бараките - пред мен строени.
Измамно тиха е нощта в Дарул Аман,
а караулът сякаш е изчезнал.
***
Безкрайна нощ в Дарул Аман -
една от многото и малкото оставащи.
„Да се завърнеш от Афганистан!“ -
е обещание, което даваш си.
Догаря фасът и с луната пак съм сам.
Част от душата си оставям в кампа.
В тази последна нощ в Дарул Аман
оставя във гърдите ми дворецът щампа.
/Посветено на всички бойни другари от 3/3 OMLT,
с които преживяхме половин година
в район Дарул Аман - Кабул/
*Казри Малика – разрушен дворец в близост до военния камп
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Тодоров Всички права запазени
