Malcolm (Иван Тодоров)
8 26
Nov 6, 2012, 11:52 AM  

Кабулска нощ 

  Poetry » Other
1004 0 7

Спокойна нощ в Дарул Аман -

успивно топла, крехко свежа.

Опасана със пояса на Орион

е тишината, скитаща небрежно.

 

Под фосфорната лунна лампа

тъмнеят руините на двореца.

Издигнат върху хълма като щампа,

притихнал мъдро е Казри Малика.

 

***

Поредна нощ в Дарул Аман.

Цигарата догаря неусетно.

Сънят е истински желан,

но сякаш е на километри.

 

До хеското на пейката съм сам.

Бараките - пред мен строени.

Измамно тиха е нощта в Дарул Аман,

а караулът сякаш е изчезнал.

 

***

Безкрайна нощ в  Дарул Аман -

една от многото и малкото оставащи.

„Да се завърнеш от Афганистан!“  -

е обещание, което даваш си.

 

Догаря фасът и с луната пак съм сам.

Част от душата си оставям в кампа.

В тази последна нощ в Дарул Аман

оставя във  гърдите ми дворецът щампа.

 

/Посветено на всички бойни другари от 3/3 OMLT,

с които преживяхме половин година

 в район Дарул Аман - Кабул/ 

 

*Казри Малика – разрушен дворец в близост до военния камп

© Иван Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??