22.07.2004 г., 8:42 ч.

Кадифе 

  Поезия
1314 0 2
Полъх нежен ме омая,
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.

Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.

Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.

Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??