22.07.2004 г., 8:42

Кадифе

1.5K 0 2
Полъх нежен ме омая,
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.

Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.

Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.

Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...