Jul 22, 2004, 8:42 AM

Кадифе

  Poetry
1.5K 0 2
Полъх нежен ме омая,
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.

Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.

Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.

Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...