Притихва светът във разкош кадифен

нощта ни омайва с магия от мрак

изтичат последни секунди във плен

на светлия ден, угасващ с кървав знак.

Туптим и треперим и жадни сме с теб

одеждите грешни съблекли без срам

мечтите ни ярки-безспир и безчет

безгрижно се реят, свободни са там.

Целувам и милвам лика ти любим

и парят целувките мои-бял зной

отвъд праг незрим, немислим ще летим

и стенещ от сладост ще бъдеш ти мой.

Отпий бавна глътка нектар от лъчи

от лунно сияеща бледа душа.

в мига тъй вълшебен поспри, замълчи

заслушай се в лудия пулс на страстта.

Разлей се по мен като мощен поток,

бъди пълноводна река в пролетта,

любовното ложе свещен е оброк,

навеки са слети звезди две в една.

Симфония дръзка-екстазът е наш!

От него се раждат безброй светове.

Тъй искрени, чисти, без капчица фалш

горим и цъфтим в милион цветове.

Макар че тъмата гъмжи с чудеса,

разлъка зората ще бъде за нас

сълзите горещи превръща в роса

И "Време е!" казваме с поглед, без глас.

Но новият ден е залог за едно-

че Мракът отново ще ни събере.

Сърцата туптящи ще бият ведно

блажени ще сме пак в нощта-кадифе...