23.08.2008 г., 10:55

Кажи и

2.1K 1 39
Кажи и на жена си - да те пази...
Със клетви, сЪлзи, сцени и скандали...
Дори от смърт по-силно да ме мрази,
по свещ пред сто светии да запали...

Децата да постави на вратите...
На път към мене - в тях да се препънеш...
С очи да те прострелят във очите
и не прекрачил прага, да се върнеш...

Кажи и, де що врачки се навъртат,
да им плати - накуп да се сговорят...
Следите ми във теб да изчегъртат,
магия за забрава да ти сторят...

През иглено ухо до теб ще стигна...
Победно ще забия знамената...
След миг в простора с полет ще се вдигна -
харизвам те на Нея, без душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да ти кажа и аз мнение! Случайно попаднах на стихото, ровейки се из по- старите в сайта и доста се разочаровах! Аз съм възпитана доста старомодно може би и с риск да те обидя, творбата ти ми прозвуча като немощен зов на парцаливи желания! А и това с децата беше доста жалко Като цяло, поставям 2-ка, но наум, ще ти я спестя на оценка! Такива желания да се разрушават чуждите семейства са ми доста далечни и грозни, и някак си не се стърпях да ти го напиша! Дано един ден си създадеш свое семейство и си щастлива! Дано не се налага и ти да си слагаш децата по вратите, като в стихото ти
    Добавям с тайна надежда, дано не си ти, а някаква си там лирическа измислена...
  • "През иглено ухо до теб ще стигна...
    Победно ще забия знамената..."

    "Децата да постави на вратите...
    На път към мене - в тях да се препънеш..."

    Е, да, сега разбирам - и това не е за всеки.
  • Много силен стих.
  • Браво ,Гери! Харесваш ми такава смела! Бъди!!!
  • Момиченце, нещо може ли да те спре?!?!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...