Aug 23, 2008, 10:55 AM

Кажи и

  Poetry » Love
2.1K 1 39
Кажи и на жена си - да те пази...
Със клетви, сЪлзи, сцени и скандали...
Дори от смърт по-силно да ме мрази,
по свещ пред сто светии да запали...

Децата да постави на вратите...
На път към мене - в тях да се препънеш...
С очи да те прострелят във очите
и не прекрачил прага, да се върнеш...

Кажи и, де що врачки се навъртат,
да им плати - накуп да се сговорят...
Следите ми във теб да изчегъртат,
магия за забрава да ти сторят...

През иглено ухо до теб ще стигна...
Победно ще забия знамената...
След миг в простора с полет ще се вдигна -
харизвам те на Нея, без душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да ти кажа и аз мнение! Случайно попаднах на стихото, ровейки се из по- старите в сайта и доста се разочаровах! Аз съм възпитана доста старомодно може би и с риск да те обидя, творбата ти ми прозвуча като немощен зов на парцаливи желания! А и това с децата беше доста жалко Като цяло, поставям 2-ка, но наум, ще ти я спестя на оценка! Такива желания да се разрушават чуждите семейства са ми доста далечни и грозни, и някак си не се стърпях да ти го напиша! Дано един ден си създадеш свое семейство и си щастлива! Дано не се налага и ти да си слагаш децата по вратите, като в стихото ти
    Добавям с тайна надежда, дано не си ти, а някаква си там лирическа измислена...
  • "През иглено ухо до теб ще стигна...
    Победно ще забия знамената..."

    "Децата да постави на вратите...
    На път към мене - в тях да се препънеш..."

    Е, да, сега разбирам - и това не е за всеки.
  • Много силен стих.
  • Браво ,Гери! Харесваш ми такава смела! Бъди!!!
  • Момиченце, нещо може ли да те спре?!?!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...