Да ти кажа и аз мнение! Случайно попаднах на стихото, ровейки се из по- старите в сайта и доста се разочаровах! Аз съм възпитана доста старомодно може би и с риск да те обидя, творбата ти ми прозвуча като немощен зов на парцаливи желания! А и това с децата беше доста жалко Като цяло, поставям 2-ка, но наум, ще ти я спестя на оценка! Такива желания да се разрушават чуждите семейства са ми доста далечни и грозни, и някак си не се стърпях да ти го напиша! Дано един ден си създадеш свое семейство и си щастлива! Дано не се налага и ти да си слагаш децата по вратите, като в стихото ти
Добавям с тайна надежда, дано не си ти, а някаква си там лирическа измислена...
Семейството е ценност - Да!
Още по-голяма ценност са любовта и свободата... колкото и да е клише! Факт е!
За какво семейство и ценности говорим, при положение че мисълта и душевността на даден човек не са там, в семейството...?!
И изобщо струва ли си то да съществува, просто като понятие...
Аз не ги разбирам тези неща, по този начин!
Хората се срещат и се разделят, обичат се и в даден момент спират да го правят... по ред причини...
И какво? Това е живота...
Защо трябва да го овързваме в някакви псевдо морални ценности и прочее...
Не ги разбирам тези хора и разсъждения!
Омъжена съм и в момента в който любовта си отиде от семейството ми, ще си тръгне и то... някъде... Просто няма да го има! И така е редно според мен, отколкото да растат децата ми в псевдо семейство и псевдо любов!
Това е просто мнение и да ме прощавате за лиричното отклонение, но...
Риа, стихът ти крещи... истини!
Който, както иска да ги чува!
Идеята за благородството на "обичащата" жена, която "харизва" любимия на семейството му, не ме трогна никак. Ако е умна, не би сложила на везна своите чувства срещу тези на децата му. И каква вина имат те, че да ги извеждаме на бойното поле във войните, които водим със себе си?
Някой може би погрешно ме е разбрал - не съм моралист, нито съдя някого, твърде съм грешна за това. Изборът, който правим във всеки един момент е личен и сами си носим последствията за него, добри или лоши.
Просто още вярвам в семейството като ценност. И съм против това то да бъде публично хулено, обругавано и тъпкано! И не мога да ръкопляскам на подобен "убийствен стих", защото наистина убива красотата и магията на любовното чувсво!
Риа, стихът ти е убийствен!
И като структура, и като съдържание.
Всеки си е казвал тези или подобни думи, макар и не открито. Не само ,,другата'' но и ,,собственната'' жена. Все пак е жена, пък било то и най-голямата моралистка.(за пред хората)
Поздравления за смелостта!
Поздравления и за логичния коментар!
Радвам се, че се е получила полемика, провокирана от моя стих. На онези, които не са разбрали основния замисъл, ще кажа: По- добре е да си в мислите и душата на 1 човек, отколкото да го притежаваш във физическия смисъл на думата. Другата жена- забранената, може да раздели мъжа от семейството.Но, заживее ли с нея, той постоянно ще мисли за тях. Всяка умна и силна жена ще го разбере и ще предпочете да го хариже на семейството, за да владее съзнанието.
Защо сме вечните съдници и кои сме ние да раздаваме право???
Сам ИСУС е казал:Който е безгрешен,нека пръв хвърли камък...
Нещата не са винага само черни или само бели,те винаги са с нюанси...
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!! Това ние ли сме, жени ли сме, майки ли сме?! Много ни бива по приказките - за морал, семейни ценности и т. н., а се възхищаваме и аплодираме стих, който поругава всичко това! Обидно и срамно е, че е написано от жена! Ние сами не се уважаваме, а искаме другите да ни уважават! Защо трябваше да забъркваме и децата в тази пошлост? Не го разбирам, не го одобрявам, не го харесвам!!!
Нищо лично, Гергана, чета стиховете Ви, дори харесвам дързостта, с която пишете, но това - НЕ!
Това е лично мнение, което трябваше да споделя! С уважение към всички!
Не съм привърженичка на хм..любовниците или все такива създания, които развалят семейства, но не отричам, че стиха е хубав и завладяващ, а и добре написан. За какво е "харизан" без душа? Да не забравяме, че все пак се е оженил за нея и тя е майка на децата му.. Но може и да не съм схванала смисъла.
"Децата да постави на вратите...
На път към мене - в тях да се препънеш...
С очи да те прострелят във очите
и не прекрачил прага да се върнеш..."
Много е тъжно ,когато се намесват и деца в такива безумия!Наистина не си представям той как ги гледа в очите без срам или вина...
А стиха е прекрасен!Точно тая част е страхотна
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Добавям с тайна надежда, дано не си ти, а някаква си там лирическа измислена...