Кажи ми
Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови,
в нощите горчиви те заклевах.
Беше моят избор. И окови.
Беше гузен страх и дива смелост.
Но кажи, гласецът на звездите
лъгал ли ме е правдоподобно?
Как да се съмнявам във очите ти?
Но мълчанието ти ме трови.
Между вяра и между съмнение
ходя по въздишките над пропасти.
Ти прекъсна нишката на времето,
но самотни вечности защо са ми?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
