бялатишина
136 124
3.03.2018 г., 21:05 ч.

Кажи ми 

  Поезия » Любовна
1631 14 9

Аз си мислех, че си неизбежен.

Истината толкова е явна. 

От тъга физически болеше. 

От внезапна радост ослепявах. 

 

Вплитах те във дните си сурови, 

в нощите горчиви те заклевах. 

Беше моят избор. И окови. 

Беше гузен страх и дива смелост.

 

Но кажи, гласецът на звездите 

лъгал ли ме е правдоподобно? 

Как да се съмнявам във очите ти?

Но мълчанието ти ме трови.

 

Между вяра и между съмнение 

ходя по въздишките над пропасти.

Ти прекъсна нишката на времето,

но самотни вечности защо са ми?

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??