Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови,
в нощите горчиви те заклевах.
Беше моят избор. И окови.
Беше гузен страх и дива смелост.
Но кажи, гласецът на звездите
лъгал ли ме е правдоподобно?
Как да се съмнявам във очите ти?
Но мълчанието ти ме трови. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up