Кажи ми
Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови,
в нощите горчиви те заклевах.
Беше моят избор. И окови.
Беше гузен страх и дива смелост.
Но кажи, гласецът на звездите
лъгал ли ме е правдоподобно?
Как да се съмнявам във очите ти?
Но мълчанието ти ме трови.
Между вяра и между съмнение
ходя по въздишките над пропасти.
Ти прекъсна нишката на времето,
но самотни вечности защо са ми?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
