Отново ще нахлуеш в моя свят
и после дълго пак ще съм объркана.
Страхувам се от срещите ни аз,
от невъзможните към тебе чувства.
Когато видя те, любов кат ураган
беснеещ, силен, неподвластен никому,
троши решетките на моето сърце
и причинява страшно бедствие.
И после много дълго време
отново ближа своите сърдечни рани.
Отново цялата душа е в кръв...
Кажи ми, как завинаги да те забравя?
© Анна Дюлгерова Всички права запазени