Кажи ми какво си
Кажи ми какво си
На теб, Слънчо!*
За теб отворих душата си бяла,
изтрих предишно, покрито със прах,
заличих мисъл в ума натежала,
с теб всеки миг е радост и смях.
Влезе в мен неусетно и тихо,
в сърцето ми чувства топли пося,
безброй прегради в миг се разбиха,
но душата си – как от теб да спася?!
Не знаеш за мен в какво се превърна,
как стана и аз до днес не разбрах?!
Но безмълвно щом ме прегърна,
усетих плам, топлина, но и страх…
Не разбрах дали си ми слънце в очите,
щом срещам твоя поглед горещ?!
Дали ме пронизваш дълбоко с лъчите,
дали си в тъмното моята свещ?!
Някой ден кажи ми какво си,
жена или слънце в човешка обвивка?!
Дали си богиня, дали същество си
земно с разтапяща, нежна усмивка?!
Дали се питаш какво си за мен?!
Имаш ли в себе си много въпроси?!
Аз имам отговор, в мен е стаен,
но сега разбра за мен вече какво си.
Говори ми утре без думи, без глас,
ако искаш само с очи говори ми,
дори имай над мен пълната власт,
но моля те, всяка дързост прости ми!
18.10.2017 г. Велин
*Бъди усмихната и лъчезарна като слънцето, неотразима и неповторима като вятъра и разтапяща като летни нощи горещи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
