Кажи ми мъжката си дума
Прости ми, днес отново плача.
Не, недей изтрива моята сълза
нека тя свободно да се стича.
Спри, слушай ме, недей бърза.
Седни до мен, ще ти разкажа
какво измъчва женската душа.
Съвсем накратко ще ти кажа
ти после сподели дали греша.
Знаеш, че много те обичам
единствен си за мен в света,
и ти обичаш ме, не отричам,
споделени са ни чувствата .
И затова тежи ми, че друг мъж
сега към мен отправи нежен зов.
С „не”-то нараних го не веднъж -
боли го от несподелената любов.
Виновна ли съм, грях ли сторих,
че той страда и се чувства сам?
Приятел бях, сърцето не отворих,
за друго чувство място няма там.
Сега го виждам тъжен, и ридая
не само външно, вътрешно сълзя.
Като приятел го загубих, не зная
дали това ще мога да си простя.
Кажи ми, ти си мъж, сгреших ли
дали вината в себе си да държа?
Сподели ми, според теб, може ли
приятели да са жената и мъжа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
