16.09.2025 г., 19:16

# Кажи защо

213 0 0

 

Кажи защо ме ти обичаш

и никому

    със чистата си обич

                     не приличаш!

Кажи защо ми ти прощаваш -

за слабостите ми,

            за грешките

    и с прошката си в мен

стремежи благородни поощряваш!

Кажи ми ти защо във мене вярваш

и с вярата си

                  в пътя прав ме вкарваш!

На срещите ни ти защо се радваш?

Тъй неусетно,

            сладостно

         защо във мислите,

      в душата ми се ти прокрадваш?

Защо със мене неизменно ти оставаш?

Защо най-искреното в себе си

                                                ми даваш?

Защо със теб и Любовта е

                        светла и красива,

                                       сигурна пътека -

подаваш ми ръка,

           залавям се за теб

                 и тръгвам аз уверена полека...

Кажи ми ти

                   със мен ще бъдеш ли и лош?

От лошотията ти в мене колко ще боли?

Дали ще ме раниш

                            от мен зависи си, нали?

Дали сърцето ми

                     ще прободеш и ти със нож...

Прости ми, но

       не мога да те видя лош или студен!

По-скоро виждам те

                      затворен в себе си...

                                              и...наранен...

Кажи ми ти защо

за мен си образът на Благостта и Добротата,

на Силата, която сещаме

                                      на всеки ден в зората,

на Вдъхновението, дето

                 за полет смел развива ни крилата,

на Шанса за Промяна към Добро,

                                  на Душевността богата!

Кажи ми ти защо...

 

                                               Ма Ро Ка

17.04.2024г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Камала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...