5.03.2008 г., 21:13

Как?

794 0 0

Как без теб ще живея,

как без тебе ще се смея?

Ти бе слънцето в моя живот,

ти си моята истинска любов.

Не искам да бъда с друг,

без теб в душата ми е студ.

Как не искам да си тръгваш,

как само живота ми преобръщаш.

Единствено теб желая,

да се върнеш аз мечтая.

Но дали същия ще си ти,

дали любов ще има в тез' очи?

Не искам дълго време да те чакам,

а след това от раздялата наша да страдам.

За мене мислиш ли ти,

истината, моля те, кажи.

Трябва без теб да свикна,

но друг аз няма да обикна.

Ще чакам да се върнеш при мен,

да сме заедно всяка нощ и ден.

Как само те обичам,

слънце мое те наричам!

За мене си слънчевите лъчи,

които радват моите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...