Mar 5, 2008, 9:13 PM

Как?

  Poetry » Love
796 0 0

Как без теб ще живея,

как без тебе ще се смея?

Ти бе слънцето в моя живот,

ти си моята истинска любов.

Не искам да бъда с друг,

без теб в душата ми е студ.

Как не искам да си тръгваш,

как само живота ми преобръщаш.

Единствено теб желая,

да се върнеш аз мечтая.

Но дали същия ще си ти,

дали любов ще има в тез' очи?

Не искам дълго време да те чакам,

а след това от раздялата наша да страдам.

За мене мислиш ли ти,

истината, моля те, кажи.

Трябва без теб да свикна,

но друг аз няма да обикна.

Ще чакам да се върнеш при мен,

да сме заедно всяка нощ и ден.

Как само те обичам,

слънце мое те наричам!

За мене си слънчевите лъчи,

които радват моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....