23.01.2019 г., 14:37

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората

2.2K 9 10

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората

 

Бързо-бързо из гората

плъзва днес завчас мълвата,

че на горската поляна

утре рано от зарана

Бат Мецанко лесничеят

сбира всички, що живеят

мирно в горската дъбрава.

Не за празник и забава,

на събрание ги вика,

че грози беда велика

общата им стряха родна.

Трябва всички отговорно

да решат въпрос най-спешен

малко страшен, никак смешен!

 

Ето съмва над гората

розовее се зората,

а на горската поляна

вече място не остана.

Тук са всичките животни –

мързеливи и работни,

поспаливи, ранобудни,

бързи, бавнички и мудни.

Глъчка вдигат, не немеят,

и се чудят – лесничеят

Бат Мецан защо ги вика?

- Идва! – Кос изчуруликва.

 

Бат Мецан пристъпва тежко,

спира той до Ежко Бежко.

- Тишина! Събрах ви тука

аз под стогодишна бука

да умуваме, защото

свършва се за нас доброто!

Хора с брадви и триони

плъзнали са със камиони,

Буки, дъбове секат

после карат ги в града.

Нашата гора най-мила

вече много се е свила!...

Казвайте какво да правим,

Как от зло да се избавим?

 

В миг над росната гора

възцарява тишина.

Мислят горските животни,

пъшкат и са скоро потни.

Слънчо горе се издига,

отговорът не е в книга.

Час по час върви денят,

ала всичките мълчат...

 

- Хей, приятели добри! - 

мърда Зайо със уши –

в този твърде светъл час

аз не виждам тук при нас

Доктор Бухал Многознайков!

Може би за него малко

нужничко е тъмнина?

Да изчакаме нощта!

И когато долети,

той проблема ще реши!

 

- Туй е умно! Става, става! –

глъчка бодра заехтявя.

 

Ето стъмва се в гората

и изгрява пак луната.

Доктор Бухал някой вика,

долетява сам умникът.

И го пита лесничеят:

- Злото, що в леса вилнее,

как да спрем и да поправим,

страховете да забравим? 

 

Мисли Доктор Многознайков

нито много, нито малко.

После тихо проговаря:

- Да изгоним тез дървари

от гората родна наша,

хич не искам да ви плаша,

но е трудно, невъзможно...

Ала не е никак сложно

да поправим ний белята

и да залесим гората

с млади, жилави фиданки -

с бор, бук, дъб и даже с джанки!

Бързо те ще си пораснат.

Рани горски ще зараснат!

 

- Той е гений! Става, става! –

Ведра глъчка заехтявя.

- Чакайте! – реве Мецанко –

време няма! Утре ранко

искам всички да сте тука

под таз стогодишна бука!

Бодри и със свежа сила

да спасим гората мила!

 

Пак се съмва над гората

розовее пак зората,

а под стогодишна бука

глъчка ранна ври, бълбука.

Тук са горските животни.

Днес са всичките работни.

Бат Мецанко лесничеят

на тез дето не умеят

най-подробно обяснява

как се лесно залесява.

 

- Първо – ясно, то се знае -

във земята се копае

толкоз малка, кръгла дупка,

като заешка хралупка.

После там фиданка слагаш,

с пръст ти бързо я заряваш.

Най-накрай с вода поливаш

и към следваща отиваш!

 

- Бат Мецане, чакай малко! –

Доктор Бухал Многознайков

в разговора се намесва.

- За да стане бързо, лесно

Най-добре да върши всеки

туй, което му е леко.

Силничките ще копаят,

ноктестите ще дълбаят,

а фиданките ще носят

бързичките! На въпроса

„Кой водата ще полива?“ –

Птички - пойни и грабливи.

Ще работи всеки що умее!

- Съгласих се ! - кима лесничеят.

 

Работата тръгва леко.

Разсад носят отдалеко,

горе чак от водопада.

Туй е бързата бригада -

Зайо Байо, Рунтавелка,

Кума Лиса – хитра лелка.

 

През туй време Бат Мецан,

Бай Глигор – сърцат глиган,

както и Кумец Вълчан,

кой от кой е по-смълчан,

бързешком копаят дупки

със размери на хралупки.

Туй е силната бригада,

тя работи без пощада!

 

Язовец, Сърна и Ежко,

Пор и Жаба, никак тежки,

те фиданките замъкват

в дупките, пръстта утъпкват.

Птички пойни и грабливи,

посаденото поливат.

Сякаш дъжд отгоре пада,

от хвъркатата бригада!

 

Чак до късно всички дружно

залесяват що е нужно.

После цялата бригада

заслужава си награда -

Там във горската дъбрава

правят весела забава.

Със усмивки, танци, песни

те празнуват си чудесно!

 

Мина лято, мина зима...

Пролет пак неотразима

стеле своята постилка

с дъхави цветя и билки.

А пък младата горичка,

гордо вдигнала снагичка,

зеленее свежи клони.

Нея брадви и триони

да изплашат не умеят,

щом с Мецанко лесничея

нашата дружина смела

работата е поела,

свойта родна стряха мила

да спаси със обща сила!

Тъй бригадата сърцата

сам-сама спаси гората.

           

             * * *

 

22.01.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...