23.01.2019 г., 14:37 ч.

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората 

  Поезия » За деца
1618 9 10

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората

 

Бързо-бързо из гората

плъзва днес завчас мълвата,

че на горската поляна

утре рано от зарана

Бат Мецанко лесничеят

сбира всички, що живеят

мирно в горската дъбрава.

Не за празник и забава,

на събрание ги вика,

че грози беда велика

общата им стряха родна.

Трябва всички отговорно

да решат въпрос най-спешен

малко страшен, никак смешен!

 

Ето съмва над гората

розовее се зората,

а на горската поляна

вече място не остана.

Тук са всичките животни –

мързеливи и работни,

поспаливи, ранобудни,

бързи, бавнички и мудни.

Глъчка вдигат, не немеят,

и се чудят – лесничеят

Бат Мецан защо ги вика?

- Идва! – Кос изчуруликва.

 

Бат Мецан пристъпва тежко,

спира той до Ежко Бежко.

- Тишина! Събрах ви тука

аз под стогодишна бука

да умуваме, защото

свършва се за нас доброто!

Хора с брадви и триони

плъзнали са със камиони,

Буки, дъбове секат

после карат ги в града.

Нашата гора най-мила

вече много се е свила!...

Казвайте какво да правим,

Как от зло да се избавим?

 

В миг над росната гора

възцарява тишина.

Мислят горските животни,

пъшкат и са скоро потни.

Слънчо горе се издига,

отговорът не е в книга.

Час по час върви денят,

ала всичките мълчат...

 

- Хей, приятели добри! - 

мърда Зайо със уши –

в този твърде светъл час

аз не виждам тук при нас

Доктор Бухал Многознайков!

Може би за него малко

нужничко е тъмнина?

Да изчакаме нощта!

И когато долети,

той проблема ще реши!

 

- Туй е умно! Става, става! –

глъчка бодра заехтявя.

 

Ето стъмва се в гората

и изгрява пак луната.

Доктор Бухал някой вика,

долетява сам умникът.

И го пита лесничеят:

- Злото, що в леса вилнее,

как да спрем и да поправим,

страховете да забравим? 

 

Мисли Доктор Многознайков

нито много, нито малко.

После тихо проговаря:

- Да изгоним тез дървари

от гората родна наша,

хич не искам да ви плаша,

но е трудно, невъзможно...

Ала не е никак сложно

да поправим ний белята

и да залесим гората

с млади, жилави фиданки -

с бор, бук, дъб и даже с джанки!

Бързо те ще си пораснат.

Рани горски ще зараснат!

 

- Той е гений! Става, става! –

Ведра глъчка заехтявя.

- Чакайте! – реве Мецанко –

време няма! Утре ранко

искам всички да сте тука

под таз стогодишна бука!

Бодри и със свежа сила

да спасим гората мила!

 

Пак се съмва над гората

розовее пак зората,

а под стогодишна бука

глъчка ранна ври, бълбука.

Тук са горските животни.

Днес са всичките работни.

Бат Мецанко лесничеят

на тез дето не умеят

най-подробно обяснява

как се лесно залесява.

 

- Първо – ясно, то се знае -

във земята се копае

толкоз малка, кръгла дупка,

като заешка хралупка.

После там фиданка слагаш,

с пръст ти бързо я заряваш.

Най-накрай с вода поливаш

и към следваща отиваш!

 

- Бат Мецане, чакай малко! –

Доктор Бухал Многознайков

в разговора се намесва.

- За да стане бързо, лесно

Най-добре да върши всеки

туй, което му е леко.

Силничките ще копаят,

ноктестите ще дълбаят,

а фиданките ще носят

бързичките! На въпроса

„Кой водата ще полива?“ –

Птички - пойни и грабливи.

Ще работи всеки що умее!

- Съгласих се ! - кима лесничеят.

 

Работата тръгва леко.

Разсад носят отдалеко,

горе чак от водопада.

Туй е бързата бригада -

Зайо Байо, Рунтавелка,

Кума Лиса – хитра лелка.

 

През туй време Бат Мецан,

Бай Глигор – сърцат глиган,

както и Кумец Вълчан,

кой от кой е по-смълчан,

бързешком копаят дупки

със размери на хралупки.

Туй е силната бригада,

тя работи без пощада!

 

Язовец, Сърна и Ежко,

Пор и Жаба, никак тежки,

те фиданките замъкват

в дупките, пръстта утъпкват.

Птички пойни и грабливи,

посаденото поливат.

Сякаш дъжд отгоре пада,

от хвъркатата бригада!

 

Чак до късно всички дружно

залесяват що е нужно.

После цялата бригада

заслужава си награда -

Там във горската дъбрава

правят весела забава.

Със усмивки, танци, песни

те празнуват си чудесно!

 

Мина лято, мина зима...

Пролет пак неотразима

стеле своята постилка

с дъхави цветя и билки.

А пък младата горичка,

гордо вдигнала снагичка,

зеленее свежи клони.

Нея брадви и триони

да изплашат не умеят,

щом с Мецанко лесничея

нашата дружина смела

работата е поела,

свойта родна стряха мила

да спаси със обща сила!

Тъй бригадата сърцата

сам-сама спаси гората.

           

             * * *

 

22.01.2019

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Горската бригада »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??