Защо не мога да плача?
Защо са сухи мойте очи?
Защо в сълзите утеха не намирам,
а сърцето, горкото, от болка крещи!
Защо, мили Боже, не мога да плача?
Защо ме наказваш с този товар?
Защо за мен е непосилна задача
да излея мъката, зарила ме с кал?
Защо ми е, Боже, това тежко бреме?
Как да го нося на мойте плещи?
Не намирам вече ни сили, ни време,
заминаха си мойта душа и мойте очи!