Защо не мога да плача?
Защо са сухи мойте очи?
Защо в сълзите утеха не намирам,
а сърцето, горкото, от болка крещи!
Защо, мили Боже, не мога да плача?
Защо ме наказваш с този товар?
Защо за мен е непосилна задача
да излея мъката, зарила ме с кал?
Защо ми е, Боже, това тежко бреме?
Как да го нося на мойте плещи?
Не намирам вече ни сили, ни време,
заминаха си мойта душа и мойте очи!
© Теди Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
