30 сент. 2009 г., 23:04

Как да плача

1K 0 4

Защо не мога да плача?
Защо са сухи мойте очи?
Защо в сълзите утеха не намирам,
а сърцето, горкото, от болка крещи!

Защо, мили Боже, не мога да плача?
Защо ме наказваш с този товар?
Защо за мен е непосилна задача
да излея мъката, зарила ме с кал?

Защо ми е, Боже, това тежко бреме?
Как да го нося на мойте плещи?
Не намирам вече ни сили, ни време,
заминаха си мойта душа и мойте очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако бяхме в комедиен сериал, щях да кажа: "Не можеш да плачеш, защото слъзните ти канали са пълни с ботокс!" Все пак творбата ти предава едно силно послание за болката, която човек може да изпита! Но по-важното е да не се предаваме!
  • благодаря за разбирането, тежко е да не можеш да си поплачеш.
  • Знам какво е...
  • Не си е заминала! Бъди!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...