Как да се пази от крадец
Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис
не спира нощем да бълнува,
гледа ме от смачкания лист
и винаги на силен се преструва.
Сърцето ми е свито на юмруче –
от собствената си тъга беглец,
така и не можа да се научи
как трябва да се пази от крадец.
Във празно огледало те мълча,
очите ми останаха без име...
Сега съм само част от тишина.
И по-добре... и по-добре убий ме.
03.09.16
Алекс (Малката)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
