13.07.2017 г., 18:10 ч.

Как да се пази от крадец 

  Поезия » Любовна
999 9 11

Август на клепачите тежи,

чувствата в сълзи обличам,

а думите са белези... Боли! –

от толкова, от толкова обичане...

 

Късия и рошав послепис

не спира нощем да бълнува,

гледа ме от смачкания лист

и винаги на силен се преструва.

 

Сърцето ми е свито на юмруче –

от собствената си тъга беглец,

така и не можа да се научи

как трябва да се пази от крадец.

 

Във празно огледало те мълча,

очите ми останаха без име...

Сега съм само част от тишина.

И по-добре... и по-добре убий ме.

 

03.09.16

Алекс (Малката)

© Алекс Малката Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стиха ти, Алекс!
  • Как ме зарадва, Силве! Благодаря ти
  • Алекс, умееш да влизаш подкожно! Съпреживях!
  • Момичета и момчета, страхотни сте! Благодаря ви, че спряхте да прочетете и споделихте любовните ми терзания
  • Чудесно е Алекс! Всяка дума си тежи на мястото и докосва! Талантлива си "Малката", радвам ти се!
  • Много тъга и много красота има в този стих!...Докосваш, Алекс!...
  • Много хубаво!
  • Страдание живее във всеки стих.Кой ли те ограби безпощадно?И как тъгата си изпи, като сълза безотрадна... Талантливите дори когато страдат го превръщат в поезия!
  • Невероятен стих, Алекс! И моите клепачи натежаха чак... Поздрави за красивия стих!
  • На силните хора и тъгата им е особена. А твоята,... твоята е родила красота. Отново!
  • Много силно, Алекс! Поздравления!
Предложения
: ??:??