Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис
не спира нощем да бълнува,
гледа ме от смачкания лист
и винаги на силен се преструва.
Сърцето ми е свито на юмруче –
от собствената си тъга беглец,
така и не можа да се научи
как трябва да се пази от крадец. ...