Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис
не спира нощем да бълнува,
гледа ме от смачкания лист
и винаги на силен се преструва.
Сърцето ми е свито на юмруче –
от собствената си тъга беглец,
така и не можа да се научи
как трябва да се пази от крадец. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up