18.08.2006 г., 11:43

Как да спра болката?

1.7K 0 4

Накой знае ли как се спира болка голяма,
някой знае ли как се лекува рана?
Сърцето ми разбито е на части,
то иска да крещи,
то иска да избяга.
Но не мога аз да го спася
не мога и да го събера,
защото частите са пръснати в нечии други сърца.
Душата ми гори и кърви.
Сълзите горещи падат
от очите безмълвни,
те искат да кажат "Спри! Не ме мъчи!",
но кой ли слуша ги?
Устни прехапвам до кръв
и дланите свивам в юмрук.
Искам да ти изкрещя,
че те мразя за това,
което стори на моята душа.
Но сърцето разбито знае,
че те обичам мълчаливо,
знае, че душата ми гори,
заради твоите дяволски очи.
Не, не издържам вече!
Как да сложа край кажете?
Как да събера сърцето си разбито?
Ако мога ще го залепя,
ако мога ще спра болката,
но не мога...
Мога само да се надявам,
че някой ден любовта ти ще заслужавам!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хехе миси мишке
  • Айде едно 6 и от мен Много е яко... :Р
  • хех пак много ти благодаря за коментара
  • Пак много смислено и добре написано. Но забележката ми е същата като на по-горното твое стихче. Но иначе ми харесва как пишеш. Харесва ми това и че произведенията ти имат страшно дълбок смисъл.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...