12.12.2008 г., 10:57

Как да стана, кажете ми, нов?!

1.4K 0 21

Как да стана, кажете ми, нов?!

Животът ми е стара кинолента...

Не мога да пиша, дори за любов.

Не съм надарен с гениални моменти...

 

Не мога така - за минути да любя!

Едва рекъл "Здрасти!", да кажеш и "Сбогом!"

Семето малко, не искам да губя!

Щом цъфне в сърцето, превръща се в много!

 

Мога да пея, без глас и без слух.

На слепия мога път да намирам.

Мога да възкръсвам от празно и кухо,

а от очите ти - да умирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих,Краси!Но ми се струва,че си малко тъжен напоследък!Прегръдка от мен!
  • ДА....и ми е трудно да изляза от тукИма много неща,които не искам да пропусна
  • "Мога да пея, без глас и без слух...
    Мога да възкръсвам от празно и кухо..."-
    щом можеш това-можеш всичко.Освен да станеш нов.Винаги ще си бъдеш ти.Но можеш да погледнеш по-усмихнато на живота...и той ще ти отговори с усмивка!
  • Как да станеш нов?!
    С нова любов. (За нова се брой и преоткриването на стара такава ...)
    Но имам чувството, че ти това си го знаеш Така че, фактически, си бъди същия, особено в областта, дето малко-то се превръща в много...
  • Защо ти е да се променяш?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...