Как да стана, кажете ми, нов?!
Животът ми е стара кинолента...
Не мога да пиша, дори за любов.
Не съм надарен с гениални моменти...
Не мога така - за минути да любя!
Едва рекъл "Здрасти!", да кажеш и "Сбогом!"
Семето малко, не искам да губя!
Щом цъфне в сърцето, превръща се в много!
Мога да пея, без глас и без слух.
На слепия мога път да намирам.
Мога да възкръсвам от празно и кухо,
а от очите ти - да умирам.
© Красимир Дяков Всички права запазени