Как да забравя
Прости ми, сине, вятърът е тъжен.
Защо от мен извира той сега?
Заслони има много покрай пътя,
но ветровете знаят и това.
Опитах се със тях да се преборя,
но силите напуснаха плътта.
Ти знаеш, не обичам да се моля,
разчитам само, сине, на честта.
И лошото за жалост побеждава.
Как само сътворен е този свят?
Предателят - той за успех предава,
не е подвластен на конкретен цвят.
Животът политически, е друго.
Там с цветове се гони интерес.
Аз искам, сине, просто да заслужа
достойно име и добрата чест.
Съвет за утре няма да направя.
По пътищата духат ветровете.
Но как кажи ми, сине, да забравя,
в очите ти, какви са цветовете?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
