18.12.2012 г., 15:15

Как да завладееш сърцето на жена

875 0 3

Някога в далечни, далечни времена,

за своя принц мечтала госпожица една.

Живеела тя скромно, в бедност и тъга

и молела се често в среднощната тъма

да я избави Господ от тази самота.

И ето че в един усмихнат слънчев ден

явил се момък млад - и строен, и ерген.

Припламнала у него любовната искра.

Но как да завладее сърцето на жена,

така красива, мила и добра?

Дворец, карета, злато не притежавал той.

Какво ли да измисли нашият герой?

   - Предлагам ти ръката си - продумал той смутен.

-Ако приемеш да се омъжиш ти за мен,

това ще бъде най-щастливият ми ден.

Ще имаш най-красивата шапка със перо.

Бъди за мен любима - и в лошо, и в добро!

Тогава, очарована, тя кимнала с глава.

Прегърнати те тръгнали към своята съдба.

***

Минавали годините, родили се деца...

С очички любопитни те проучвали света.

***

-Бабо, разкажи ни за шапката се перо.

-Ех, ама и вие! Отдавна беше то...

Ще ви разкажа утре, заспивайте сега...

Целунала ги с обич и с мъничко тъга.

 

юни 2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това всъщност е истинската история на моите баба и дядо. Поздрави!
  • нищо не пречи са се пробва
  • В шапката с перо значи е разковничето Беше ми интересно!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...