Някога в далечни, далечни времена,
за своя принц мечтала госпожица една.
Живеела тя скромно, в бедност и тъга
и молела се често в среднощната тъма
да я избави Господ от тази самота.
И ето че в един усмихнат слънчев ден
явил се момък млад - и строен, и ерген.
Припламнала у него любовната искра.
Но как да завладее сърцето на жена,
така красива, мила и добра?
Дворец, карета, злато не притежавал той.
Какво ли да измисли нашият герой?
- Предлагам ти ръката си - продумал той смутен.
-Ако приемеш да се омъжиш ти за мен,
това ще бъде най-щастливият ми ден.
Ще имаш най-красивата шапка със перо.
Бъди за мен любима - и в лошо, и в добро!
Тогава, очарована, тя кимнала с глава.
Прегърнати те тръгнали към своята съдба.
***
Минавали годините, родили се деца...
С очички любопитни те проучвали света.
***
-Бабо, разкажи ни за шапката се перо.
-Ех, ама и вие! Отдавна беше то...
Ще ви разкажа утре, заспивайте сега...
Целунала ги с обич и с мъничко тъга.
юни 2010 г.
© Наташа Биразова Всички права запазени