Как дръвче сади в гората Рори с помощ от бащата
- Зъбките изми ли, Рори?
Никой с мене да не спори!
Ето четка за Росина.
С нея ставате двамина,
дето искат да се скрият,
друг път да си ги измият.
Хайде, бързо, че баща ви
всички тука ни остави
до пазара да отиде
за дръвчета. Ако види,
там че има, ще ги вземе.
За фиданките е време
вече да се посадят.
Ние с вас на оня път,
който води до реката,
ще го чакаме с лопата.
Но преди това, седнете,
мили мои, закусете!
Дълга майчина тирада.
Сякаш станала е млада
с грижите за тях Мецана.
Носи пълна с мляко кана,
в купичките им налива.
Вижте колко е щастлива!
След закуска тръгват трима.
Най-отпред върви Росина
и зад храстите наднича.
- Мамо, виж, гнездо от птиче!
С брат си тук ли е живяло?
И дали е отлетяло
то в далечните страни?
- Любопитке, престани!
Хайде, закъсняхме вече!
Ти нали послушно мече
си на мама и на тати?
Тръгвай, чака ни баща ти!
Рори, като мъж голям,
две лопати носи сам.
Ето че в далечината
се показва и бащата.
Взел е ябълка и слива.
Сливата е малко крива,
че последната била.
Но това не е беля.
Слънцето ще я изправи,
щом в земята се постави.
Да порасне ще избърза,
после сливи тя ще връзва
и със сладост ще налива
всяко плодче, тъй щастлива.
Ябълката ще наднича
с гордост в чуждото паниче
и листата си ще пери.
- Искаш ли да си премерим
плодовете, Синя Сливо? -
ще попита заядливо.
Но сега е малко ранко.
Двете млади са фиданки
и по всичко си приличат,
нищо че не се обичат.
Мечо дупките копае.
Рори пита, за да знае:
- Колко ще са те дълбоки?
И водата от потока
може ли да ги полива?
Плод на ябълка и слива
едновременно ли зрее?
Меца казва му, че не е
и синчето си прегръща.
В дупката отново връщат
те пръстта и я затиска
Мечо с крак, защото иска
соковете към дръвчето
на земята от сърцето
да текат и да го хранят,
даже в болест да го бранят
Ето, всичко е готово.
Две фиданки чисто нови
те задружно посадиха
и с вода ги напоиха,
първо да се вкоренят,
а пък после да растат.
- Ще берем ли догодина
плодове от тях? - Росина
иска вече да узнае.
- Сложна работа това е.
Първо трябва да получат
от земята, сякаш сучат,
те живителните сили.
Щом пораснат, дъще мила,
с плодове ще се отрупат
и децата ще ги хрупат.
Майките ни за това са -
на въпросите прекрасни
отговорите да знаят.
А децата да мечтаят
как, пораснат ли, самички
те ще знаят вече всичко.
. . .
Ако станал си готов,
лягай! Утре пак с любов
приказката ще четеме.
А сега, да спим е време.
Следва:...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
