Как е мъчно да бъдем добри
Притисни ме в прегръдка горещаи с целувка дъха ми вземи,за да дишам с последната глътка...Как е мъчно да бъдем добри!Устни впий в плътта белоструйнаи с босилек коси закичи,непокорна, ти, моя любов, неподвластна.Как е мъчно да бъдем добри!Смугъл здрач в тъмносини простори,постеля - уханни треви,И какво ли в сърцата говори...Как е мъчно да бъдем добри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Миндова Всички права запазени
