Притисни ме в прегръдка гореща
и с целувка дъха ми вземи,
за да дишам с последната глътка...
Как е мъчно да бъдем добри!
Устни впий в плътта белоструйна
и с босилек коси закичи,
непокорна, ти, моя любов, неподвластна.
Как е мъчно да бъдем добри!
Смугъл здрач в тъмносини простори,
постеля - уханни треви,
И какво ли в сърцата говори...
Как е мъчно да бъдем добри!