Как хубаво е, че сега сме двама...
Как хубаво е, че сега сме двама... – 13.12.2007
Тъй красиво - ясна е нощта
и грее месечината голяма,
аз в нежната ти прегръдка стоя,
как хубаво е, че сега сме двама!
Как хубаво ми е, че чувам онзи глас,
който музиката моя е любима
и как потръпвам в ръцете ти аз,
като руйно, пенливо, мелнишко вино...
И устните ни, жадни за любов, се сливат
под приказните светлини небесни,
развълнувани, сърцата в един ритъм бият,
а звездите ни пеят най-красивите песни...
Ръцете се сплитат - да полетим,
да се издигнем чак до небето...
И уж е ясно, а започва да вали,
дъжд от приказни моменти!
И Луната радва ни се бяла,
с най-хубавите думи те наричам,
а знам, че няма да има раздяла,
че цял живот така ще те обичам!
И нощта е някак по-красива,
самият ти превърна ме в звезда,
а усмивките ни, толкова щастливи,
са огрети с вълшебна светлина...
Не искам никога да идва сутринта,
недей разваля магията само,
забрави всичко и мисли за това -
как хубаво е, че сега сме двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
