Как хубаво е, че сега сме двама... – 13.12.2007

Тъй красиво - ясна е нощта
и грее месечината голяма,
аз в нежната ти прегръдка стоя,
как хубаво е, че сега сме двама!

Как хубаво ми е, че чувам онзи глас,
който музиката моя е любима
и как потръпвам в ръцете ти аз,
като руйно, пенливо, мелнишко вино...

И устните ни, жадни за любов, се сливат
под приказните светлини небесни,
развълнувани, сърцата в един ритъм бият,
а звездите ни пеят най-красивите песни...

Ръцете се сплитат - да полетим,
да се издигнем чак до небето...
И уж е ясно, а започва да вали,
дъжд от приказни моменти!

И Луната радва ни се бяла,
с най-хубавите думи те наричам,
а знам, че няма да има раздяла,
че цял живот така ще те обичам!

И нощта е някак по-красива,
самият ти превърна ме в звезда,
а усмивките ни, толкова щастливи,
са огрети с вълшебна светлина...

Не искам никога да идва сутринта,
недей разваля магията само,
забрави всичко и мисли за това -
как хубаво е, че сега сме двама!