Как името ти бе?!...
* * *
Защо за теб копнея и се взирам?...
Сред нищото наоколо те диря,
дъхът ми спира и не го разбирам,
сърцето ми препуска и не спира?!...
Задъхвам се из лабиринти от копнежи,
изтекоха очите ми от взиране,
заплетен в тънките ти мрежи,
и миг без теб бе... мъничко умиране!...
Трънлив е пътят - остър камънак,
в търсене искрицата на радост,
когато в мен остави знак,
някъде във мойта младост...
От много време аз не съм те срещал,
едва ли бих могъл да те позная,
а... може би си минала отсреща,
или сме се разминали? Не зная?!...
Но още помня колко тихо беше,
и чувах те как дишаш покрай мен,
душата с лудостта гореше
и пламъкът в очите бе... зелен!...
И името ти беше някак... странно!?
Но те зовях със толкоз топлина,
треперех, а... не беше хладно,
дали не бе?!...
Любов или... Жена?!...
* * *
Клип:http://www.youtube.com/watch?v=GaFWwXF3cZM&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
