* * *
Защо за теб копнея и се взирам?...
Сред нищото наоколо те диря,
дъхът ми спира и не го разбирам,
сърцето ми препуска и не спира?!...
Задъхвам се из лабиринти от копнежи,
изтекоха очите ми от взиране,
заплетен в тънките ти мрежи,
и миг без теб бе... мъничко умиране!...
Трънлив е пътят - остър камънак,
в търсене искрицата на радост,
когато в мен остави знак, ...