Как исках...
Как исках, да съм на пътя
във моето малко селце,
локви с нозете да мътя,
водата да плискам с ръце!
Как исках, да съм си вкъщи,
да слушам, как Шаро скимти
и мама да ме прегръща,
кюмбето с дърва да бумти!
Как исках, да съм голям,
аз да се грижа за всичко,
че мама я мъчеше срам,
да търси помощ от чичо!
Как исках, да съм Човек,
никой от мен да не плаче!
Във двайсе и първия век,
обаче..., обаче..., обаче...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
