Как исках...

Поэзия

1.4K 2 27

Как исках, да съм на пътя

във моето малко селце,

локви с нозете да мътя,

водата да плискам с ръце!

Как исках, да съм си вкъщи,

да слушам, как Шаро скимти

и мама да ме прегръща,

кюмбето с дърва да бумти!

Как исках, да съм голям,

аз да се грижа за всичко,

че мама я мъчеше срам,

да търси помощ от чичо!

Как исках, да съм Човек,

никой от мен да не плаче!

Във двайсе и първия век,

обаче..., обаче..., обаче...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Благодаря, Дияна, че прочете и оцени!

2017-02-04T21:05:59+02:00
diqna-liana (Дияна)

Прекрасен стих,емоционално,зареждащо при всеки прочет!

2017-02-04T19:20:43+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

И на мен ми се плаче, Мария, но такъв е животът! Благодаря ти от сърце!

2017-01-15T17:20:49+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Свидно ми е... и ми се плаче! Ти ми напомни за село, за мама...Истинска поезия!!!

2017-01-15T11:54:30+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Благодаря ви, Ленче и Ванка, че споделихте! ЧНГ! Пожелавам ви здраве, късмет, творчески успехи и всичко най-хубаво на вас и на близките ви!

2017-01-03T19:04:28+02:00