Как исках, да съм на пътя
във моето малко селце,
локви с нозете да мътя,
водата да плискам с ръце!
Как исках, да съм си вкъщи,
да слушам, как Шаро скимти
и мама да ме прегръща,
кюмбето с дърва да бумти!
Как исках, да съм голям,
аз да се грижа за всичко,
че мама я мъчеше срам,
да търси помощ от чичо!
Как исках, да съм Човек,
никой от мен да не плаче!
Във двайсе и първия век,
обаче..., обаче..., обаче...!
© Исмаил Али All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
