15.06.2004 г., 22:37

Как искам

1.8K 0 5
КАК ИСКАМ

Bcичко да започна отначало,
нова страница, бял лист хартия.
Старата книга да хлопна изцяло,
прах и плесен да зачеркна и изтрия.

Сякаш безмилостно, жестоко предадена,
дори от тези, в които се кълнех и вярвах,
рани зараснали и болка забравена
нейде дълбоко в сърцето оставих.

Даже сълзите не биха ми стигнали
да мога всичката грозота да изтрия,
човешките злини без капка милост,
които постепенно ме убиват.

И новата страница, чистата, бялата,
този неопетнен от низост лист хартия,
дано да може да ми върне вярата
и силите ми да живея...
как искам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може, може. И го е направил, доколко е прав не коментирам (макар че имам забележки към произведението не са чак толкова съществени за да пиша фермани, а пък и ме мързи).
  • Изцяло се присъединявам към останалите,едва ли някой може да гласува с по-малко от 6!
  • Присъединявам се! Определено това е стих, който си заслужава няколко четения!
  • Ти подложи крак, а аз не смятам да пропусна да се спъна в него!Определено гласувам с 6
  • Как искам всеки да ме последва и да даде най-високата оценка,а имено 6,защото точно толкова заслужава в случая стихчето ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...