Как искам
Как искам да мога да пиша,
че си моето пролетно утро.
Че без теб не мога да дишам
и, че без теб, да живея е трудно.
Искам да имам таланта, неземния.
Да те сравнявам с лунното цвете.
Да не съм неудачника, неверния,
избиращ, коя да е от двете.
Да те събуждам сутрин с целувка.
Да ти сервирам в леглото кафето.
С изгаряща, нежна милувка,
да те пренеса при цветята в полето.
Как исках да мога... Не мога!
Думи не стигат. Не умея.
Защо са ми думи, за Бога?
Не искам без теб да живея.
01.11.2016
© Ник Желев Всички права запазени