26.06.2006 г., 13:56

Как искам

943 0 11

Как слънце искам аз да бъда,
а вечерта да съм луна сред хиляди звезди,
отгоре да те гледам  и да търся,
да зърна нейде твоите очи.

Как искам горд орел да бъда,
към неизвестното да полетя.
Да стигна аз до висините,
где рее се и твоята душа.

Как искам приказка да бъда
и ти да я разказваш на света.
Красива приказка, в която
ще има обич, без тъга.

Как искам топъл вятър аз да бъда,
а ти красиво цвете във градина.
Със нежен дъх да те докосна
и да не мога да отмина.

Как искам корен аз да бъда,
а ти дърво вековно сред гората.
Да бъдем свързани навеки,
да черпим сила от земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро!!! Мая, благодаря и на теб!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • много е красиво, Христо! поздрави!
  • Отново благодаря!!! Приятна вечер!!!
  • Бъди такъв и намери това което искаш
    обичай страстно и живей сред любовта
    Не спирай чувствата си да разкриваш
    и запази ги силни чак до вечността

    Очароваш ме със стиховете си , романтична и чиста душа си .
    Прекрасен стих
  • Бъди на слънцето лъчите,
    а нощем ясната луна.
    Реещ се орел сред висините
    и приказка без болка и тъга.

    Бъди ти полъха в градина
    галещ цветето с дъха
    и корен на дърво вековно.
    Бъди красивото на всичките неща!

    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...